17 февр. 2013 г., 12:07

Живот в мечти

689 0 0

Оттегчен и някак си от себе си забравен,

препускаш с поглед вперен в хоризонта пуст,

не този хоризонт, който вчера те примами,

а този, който надеждата посочи ти с пръст.

 

А той си е отново мътен и неразгадаем,

допрял в далечината мечтите и реалността

и колкото и да вървиш, все тъй далеч остава,

а реалност и мечти измамно слети си стоят.

 

Но нищо, ти тръгваш пак, устремен напред,

на надеждата нали защото вярваш,

и още дълго с този път ще си зает...

А накрая... Е, тогава ще настъпи краят. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...