1 abr 2007, 23:51

Живота 

  Poesía
528 0 1
Понякога живота шепти,
Понякога умира в мечти.
Знам, че всичко свърши.
Знам, че никой не ще продължи. 
А ти знаеш ли, че боли,
Знаеш ли за тези сълзи?
Знаех си аз, че е добре
Всичко изведнъж да спре.
Искам да забравя сега,
Всичко в забрава да прокълна.
Да, това искам аз, разбери!
Нищо не може да ме промени.
Това решение взимам сега 
И няма никога да изкрещя,
Че ме е страх да бъда сама.
Не ме е страх, не съм дете
Бях със слабо, плачещо сърце,
За прегъдка единствена мечтах 
И себе си затворих в страх,
Но сега промених се, погледни:
Няма да погледна настрани.
Гледам само напред сега,
Без да мисля в тъга.
Не ме интересува миналото старо,
Захвърлих мокрото одеало
От сълзите напразно изтекли,
От раните прободни, от всеки
Който мислех за приятел свой 
А той ме предизвика на двубой
Сега не ме е страх! Няма да кървя:
Не ме е страх, продължавам да твърдя!
Няма никога да ви простя
За предателството към моята душа.
Да не мислите, че ще плача 
И своята болка ще изкажа?!
Няма да стане нивга, разбери!
Няма да ви сбъдна тези мечти!
Сега съм момиче голямо и знам,
Че пътят не стига до там.
Знам, че края не е близо 
И ще видя отблизо
Как разбивам вашите мечти,
Искащи моите тъжни сълзи.
Няма да бъде, няма да стане,
Няма живота ми да престане!
Изживях много до сега,
Видях много мили деца
Които мислеха, че ще помогнат
Мислеха, че ще ме трогнат
Но съжалявам, не успяха
Защото надеждите ми отлетяха.
Разбрах, че приятели няма,
Че всичко е проста измама.
Не вярваш, че е така?
Погледни онази жена.
Каква е тя, кажи?
Виждаш ли нейните очи?!
Виж тъгата в тях и кажи,
Че съчувствие в себе си не откри.
Тогава си глупак погубен
На път към облак изгубен.
Тя отвътре кърви 
И няма какво да я спаси.
Всички предадоха я сега 
И тя няма своя мечта.
Това ли е приятелството, а?
Това ли е резултата от всяка мечта?
Не гоня успеха занапред,
Но гледам само напред 
И не мисля вече за миналото старо, 
И за всяко сърце, в копнежи пропиляно...
Още ли не ми вярваш сега?
Виж онази болна душа - 
Това дете имало е живот,
Но сега е нечий робот.
Сега е роб на друга съдба 
И не рисува вече дъга.
Сега рисува само сълзи,
Рисува тъжни очи.
На картините виждат се деца
Весели, в безкрайна игра, 
А до тях то самотно седи 
И, забравено от всички, кърви.
Това ли се нарича детство сега?!
От малък да си сам на света...
Днес няма как да кажа: "Не боли.",
Няма как да кажа, че нямах мечти.
Предадох себе си,погубих всички - 
И добри, и лоши, поправих стари грешки,
Но знам, че всичко промених.
Няма друго да включа в този стих,
Освен да кажа, че живота не е розов.
Няма хубав, пълен с хора остров,
Които да те обичат и почитат 
И на тебе винаги да разчитат.
Животът не е такъв в реалността. 
И ако не мислиш така, си долу, в пропастта.
Няма смисъл за надежди крилати - 
Всеки това трябва далеч да запрати.
Смисъл на живота не съществува 
И няма кой съдбата ти да протълкува.
Просто няма кой да ти помогне,
Когато лошото те погне - 
Трябва сам да се оправяш 
И сам грешките да поправяш.
Няма никой до теб да застане 
И няма болката да престане.
Ти сам пишеш правилата си 
И сам определяш съдбата си,
Но само не се предавай сега,
Когато прескачаш пропастта.
Аз вярвам, че можеш и сам.
Знам, че гласът ти е ням,
Но скоро ще разбереш:
Това не е само копнеж,
Това е цел, съставена от теб,
Помага ти да се пребориш с дявола проклет...

© Няма значение Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??