31 mar 2007, 13:43

Живота

  Poesía
934 0 6
Защо животът е токова гаден?
Защо се държи все едно сме втора ръка?
Защо така ни мрази?
Защо по нервите ни лази?
Защо не умее нищо да пази?
Да пази любов, приятелства, връзки?
Да пази дори дрехи, обувки?
Чакайте малко, кой е шефа тук?
Ние или съдбата?
Трябва да сме подвластни на сърцата!
Живота е гаден, всеки го знае!
Всеки по своя си път да поеме,
и тъпия живот да за**е!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анжела Ивайлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъпня...
  • Ха ха ха.Не разбирате ли,че това е написано просто на шега?Не пиша винаги неща,които задължително мисля.
  • Животът е такъв какъвто сами си го направим- за някой е гаден, но за други е прекрасен
  • Не знам,но на мен това стихче много ми харесва.Аз не го приемам истински,разбира се.Мисля,че е духовито написано,за забава,а не буквално.Ако е така,много е готино!Поздрав!
  • Е,радвам се,че има хора,които не харесват стиха ми.Но повече се радвам,че има хора,които го харесват.Благодаря ти,аноМимке!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....