31 мар. 2007 г., 13:43

Живота

935 0 6
Защо животът е токова гаден?
Защо се държи все едно сме втора ръка?
Защо така ни мрази?
Защо по нервите ни лази?
Защо не умее нищо да пази?
Да пази любов, приятелства, връзки?
Да пази дори дрехи, обувки?
Чакайте малко, кой е шефа тук?
Ние или съдбата?
Трябва да сме подвластни на сърцата!
Живота е гаден, всеки го знае!
Всеки по своя си път да поеме,
и тъпия живот да за**е!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анжела Ивайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъпня...
  • Ха ха ха.Не разбирате ли,че това е написано просто на шега?Не пиша винаги неща,които задължително мисля.
  • Животът е такъв какъвто сами си го направим- за някой е гаден, но за други е прекрасен
  • Не знам,но на мен това стихче много ми харесва.Аз не го приемам истински,разбира се.Мисля,че е духовито написано,за забава,а не буквално.Ако е така,много е готино!Поздрав!
  • Е,радвам се,че има хора,които не харесват стиха ми.Но повече се радвам,че има хора,които го харесват.Благодаря ти,аноМимке!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...