22 abr 2007, 2:19

живота облажавам

  Poesía
723 0 0
Младеж със слънчеви очи по улиците тъжни бродеше...
И пееше в нощта гореща
песен някаква неясна:

- Мечтите детски облажавам,
и сбъдването на ден по-справедлив...
Живота кратък облажавам,
не искам аз да притежавам!

- Във нежното вълшебство – вълшебството на свободата,
дните ми броени да преминат
как желая!
Вълшебство, плискано от болка и жестокост,
живот, отдаден на борба.

- Приятелите предани и любовта

ето това щастлив да пея ме подтиква!
Не искам нищо аз да притежавам,
живота облажавам и да съм свободен съм роден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...