Apr 22, 2007, 2:19 AM

живота облажавам

  Poetry
720 0 0
Младеж със слънчеви очи по улиците тъжни бродеше...
И пееше в нощта гореща
песен някаква неясна:

- Мечтите детски облажавам,
и сбъдването на ден по-справедлив...
Живота кратък облажавам,
не искам аз да притежавам!

- Във нежното вълшебство – вълшебството на свободата,
дните ми броени да преминат
как желая!
Вълшебство, плискано от болка и жестокост,
живот, отдаден на борба.

- Приятелите предани и любовта

ето това щастлив да пея ме подтиква!
Не искам нищо аз да притежавам,
живота облажавам и да съм свободен съм роден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...