29 jun 2019, 18:05

Живота в Океаните...

579 0 1

 

Живота в Океаните...

 

Изнизват се невидими годините,

отиват си приятелите с тях-

замислям се за Времето изминато,

когато в Океаните живях...

 

То бе и тържество за сетивата,

и еманация изящна за Духът,

а златната пътека на Луната --

мечтаният към бъдещето път...

 

И никога на стигнах хоризонти,

но с вярата във южните звезди,

които бяха моите икони

щастлив живях в незабравими дни...

 

И вярвах безрезервно на Съдбата

във бурния Световен океан,

обичах там да ме люлей вълната,

и всеки вятър бе ми талисман...

 

... А в залезите в Южните морета –

вълшебни по ония ширини

понякога и огнена комета

изгаряше в красиви светлини...

 

И нямаше в живота ми по-важни

от бреговете с призрачни мъгли,

но гонех често фарове миражни,

а стигах все крайбрежнте скали...

 

...Отново пак се връщам във чудесните

безумни мигновения сега

и ме влече вълшебството във песните

на гибелни Сирени от брега...

 

Годините все тъй си се изнизват

и Времето безкрайно е, но знам,

че вече други „пътища” са близо...

 

... А тъй далеч е: Моят океан!...

 

05.08.2016.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ей, много образност и красота, направо бях там. Благодаря за невероятното усещане

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...