29.06.2019 г., 18:05

Живота в Океаните...

571 0 1

 

Живота в Океаните...

 

Изнизват се невидими годините,

отиват си приятелите с тях-

замислям се за Времето изминато,

когато в Океаните живях...

 

То бе и тържество за сетивата,

и еманация изящна за Духът,

а златната пътека на Луната --

мечтаният към бъдещето път...

 

И никога на стигнах хоризонти,

но с вярата във южните звезди,

които бяха моите икони

щастлив живях в незабравими дни...

 

И вярвах безрезервно на Съдбата

във бурния Световен океан,

обичах там да ме люлей вълната,

и всеки вятър бе ми талисман...

 

... А в залезите в Южните морета –

вълшебни по ония ширини

понякога и огнена комета

изгаряше в красиви светлини...

 

И нямаше в живота ми по-важни

от бреговете с призрачни мъгли,

но гонех често фарове миражни,

а стигах все крайбрежнте скали...

 

...Отново пак се връщам във чудесните

безумни мигновения сега

и ме влече вълшебството във песните

на гибелни Сирени от брега...

 

Годините все тъй си се изнизват

и Времето безкрайно е, но знам,

че вече други „пътища” са близо...

 

... А тъй далеч е: Моят океан!...

 

05.08.2016.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ей, много образност и красота, направо бях там. Благодаря за невероятното усещане

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....