Живота в Океаните...
Изнизват се невидими годините,
отиват си приятелите с тях-
замислям се за Времето изминато,
когато в Океаните живях...
То бе и тържество за сетивата,
и еманация изящна за Духът,
а златната пътека на Луната --
мечтаният към бъдещето път...
И никога на стигнах хоризонти,
но с вярата във южните звезди,
които бяха моите икони
щастлив живях в незабравими дни...
И вярвах безрезервно на Съдбата
във бурния Световен океан,
обичах там да ме люлей вълната,
и всеки вятър бе ми талисман...
... А в залезите в Южните морета –
вълшебни по ония ширини –
понякога и огнена комета
изгаряше в красиви светлини...
И нямаше в живота ми по-важни
от бреговете с призрачни мъгли,
но гонех често фарове миражни,
а стигах все крайбрежнте скали...
...Отново пак се връщам във чудесните
безумни мигновения сега
и ме влече вълшебството във песните
на гибелни Сирени от брега...
Годините все тъй си се изнизват
и Времето безкрайно е, но знам,
че вече други „пътища” са близо...
... А тъй далеч е: Моят океан!...
05.08.2016.
© Коста Качев Всички права запазени