22 ene 2006, 23:00

ЖИВОТЕ МОЙ 

  Poesía
1582 0 8
ЖИВОТЕ МОЙ

Бързо преминавай, мой животе,
не забавяй устремения си ход.
Не жали ме затова, че още
те обичам, пусти мой живот.
 
Утре на шейсет ще се събудя,
ще разроша побеляла си коса
и години златни нейде ще прокудя
да не спомням ги във тиха самота.
 
Не жали ме, че от младост ранна
с невръстно не затварях си очи.
Знаех, че изглеждам много странна,
но, животе, ти ми го дари.
 
Бързо свършвай, мой животе,
любовта в ръцете ми умря.
Нявга бях едно красиво цвете
днес една забравена жена.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ще се разплача...
  • Благодаря ви!
  • няма забравени жени. ще ти напиша един цитат приблизително по памет: "може да си никой на този свят, но за един човек си целия свят". усмивка
  • Браво!Старохотно е Огромна 6-ца
  • има толкова красиви неща около нас...не бъди песимит!
    всичко което ни заобикаля е до болка красиво,не извръщай глава,само защото си стигнала до висока стена
  • Поздрав за стихотворението.
  • Божествено!Нямам думи
  • МНОГО Е ХУБАВО, ПРОСТО НЯМАМ ДУМИ. ТРОГНА МЕ.
Propuestas
: ??:??