ЖИВОТЕ МОЙ
ЖИВОТЕ МОЙ
Бързо преминавай, мой животе,
не забавяй устремения си ход.
Не жали ме затова, че още
те обичам, пусти мой живот.
Утре на шейсет ще се събудя,
ще разроша побеляла си коса
и години златни нейде ще прокудя
да не спомням ги във тиха самота.
Не жали ме, че от младост ранна
с невръстно не затварях си очи.
Знаех, че изглеждам много странна,
но, животе, ти ми го дари.
Бързо свършвай, мой животе,
любовта в ръцете ми умря.
Нявга бях едно красиво цвете
днес една забравена жена.
Бързо преминавай, мой животе,
не забавяй устремения си ход.
Не жали ме затова, че още
те обичам, пусти мой живот.
Утре на шейсет ще се събудя,
ще разроша побеляла си коса
и години златни нейде ще прокудя
да не спомням ги във тиха самота.
Не жали ме, че от младост ранна
с невръстно не затварях си очи.
Знаех, че изглеждам много странна,
но, животе, ти ми го дари.
Бързо свършвай, мой животе,
любовта в ръцете ми умря.
Нявга бях едно красиво цвете
днес една забравена жена.
© Милена Христова All rights reserved.
