alexgrau (Ваня Атанасова - Панова) alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
2 72
27 may 2011, 20:05

Животе мой

  Poesía » Otra
1.1K 0 5

Отминаха стотици дни, в очакване за щастие.

А нощите се влачеха болезнено и бавно.

Тих стон в душата ми, въздишка!

Една сълза с други се прелива.

Защо, животе мой, си толкоз безразличен?

Не съм очаквала да бъдеш в сиво.

Мечтаех за дъга и слънце.

Мечтаех да ми се усмихнеш само.

А как не искам времето да тича - да спре за миг...

Поне стрелките да не отброяват дните.

Тези - сивите, в които животът ми е безразличен.

Животе мой! Очаквах друго.

Съдбата ми - коварна скитница в дрипи.

Присмива се на всяка моя стъпка.

Присмива се на теб, животе мой...

Защото си ми безразличен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Атанасова - Панова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0