alexgrau (Ваня Атанасова - Панова) alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
2 72
27 may 2011, 20:05

Животе мой

  Poesía » Otra
1.2K 0 5

Отминаха стотици дни, в очакване за щастие.

А нощите се влачеха болезнено и бавно.

Тих стон в душата ми, въздишка!

Една сълза с други се прелива.

Защо, животе мой, си толкоз безразличен?

Не съм очаквала да бъдеш в сиво.

Мечтаех за дъга и слънце.

Мечтаех да ми се усмихнеш само.

А как не искам времето да тича - да спре за миг...

Поне стрелките да не отброяват дните.

Тези - сивите, в които животът ми е безразличен.

Животе мой! Очаквах друго.

Съдбата ми - коварна скитница в дрипи.

Присмива се на всяка моя стъпка.

Присмива се на теб, животе мой...

Защото си ми безразличен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Атанасова - Панова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0