Животе мой
Отминаха стотици дни, в очакване за щастие.
А нощите се влачеха болезнено и бавно.
Тих стон в душата ми, въздишка!
Една сълза с други се прелива.
Защо, животе мой, си толкоз безразличен?
Не съм очаквала да бъдеш в сиво.
Мечтаех за дъга и слънце.
Мечтаех да ми се усмихнеш само.
А как не искам времето да тича - да спре за миг...
Поне стрелките да не отброяват дните.
Тези - сивите, в които животът ми е безразличен.
Животе мой! Очаквах друго.
Съдбата ми - коварна скитница в дрипи.
Присмива се на всяка моя стъпка.
Присмива се на теб, животе мой...
Защото си ми безразличен!
© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.
