alexgrau (Ваня Атанасова - Панова) alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)
2 72
May 27, 2011, 8:05 PM

Животе мой

  Poetry » Other
1.2K 0 5

Отминаха стотици дни, в очакване за щастие.

А нощите се влачеха болезнено и бавно.

Тих стон в душата ми, въздишка!

Една сълза с други се прелива.

Защо, животе мой, си толкоз безразличен?

Не съм очаквала да бъдеш в сиво.

Мечтаех за дъга и слънце.

Мечтаех да ми се усмихнеш само.

А как не искам времето да тича - да спре за миг...

Поне стрелките да не отброяват дните.

Тези - сивите, в които животът ми е безразличен.

Животе мой! Очаквах друго.

Съдбата ми - коварна скитница в дрипи.

Присмива се на всяка моя стъпка.

Присмива се на теб, животе мой...

Защото си ми безразличен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Атанасова - Панова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0