Животите ни непонятни

15 oct 2017, 20:40

Poesía » Otra

513 1 12

Животите ни непонятни
Сгромолясват се пътеките
и шепнат в свойта смърт
„Да, не бяхме от най-леките
Плът сме от Големия ти Път”
Не чувам друго – само трясък,
ослепявам в този прах –
разрухата им с вкус на пясък
от смъртта им ме е страх.
Сякаш не вървях, а носих ги
на крехките си рамене
питам се, вървейки просих ли ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Животите ни непонятни

Искате да прочетете повече?

Propuestas