Живото не можеш да заровиш

Това, което е живо,
Не може да бъде заровено,
То е засадено.

Живото не може да го скриеш,
Да го вземеш от ума си,
Да го забравиш в пръстта,
Да го изтръгнеш от сърцето си.
Живото как ще погребеш?
То може само да бъде положено
В утробата на майката Земя.

Обгърнато и подхранено от нея,
То ще си намери пътечка
Да си пусне корени,
Да слезе в дълбините,
В мрака на недрата,

В сърцето на света, 
Където в тишината на думите
Само душата му помни

Сънищата, визите и тайните,

Които носи.

Дори и да не го виждаш,
То ще живее и ще израства,
Невидимо и неусетно,
Но истинско.

Докато не дойде точният момент
Да пробие земята,
Да покълне,
Да се вдигне на повърхността
Здраво и силно,
Носейки в себе си и болката,
И красотата на чакането.

И ще разцъфне,
Гледащо към слънцето
Не в притежание,
А в свобода
В любов,
Която не иска нищо,
Освен да бъде.

Любов, която си спомня,
Любов, която пробужда.
Не ѝ трябват нито име,
Нито обещание,
Нито тяло дори -
Само едно:
Да бъде
Жива и живяна. 

Тина Рай, 

Юни 2025