Jun 13, 2025, 11:15 PM

Живото не можеш да заровиш

  Poetry » Love
231 0 0

Това, което е живо,
Не може да бъде заровено,
То е засадено.

Живото не може да го скриеш,
Да го вземеш от ума си,
Да го забравиш в пръстта,
Да го изтръгнеш от сърцето си.
Живото как ще погребеш?
То може само да бъде положено
В утробата на майката Земя.

Обгърнато и подхранено от нея,
То ще си намери пътечка
Да си пусне корени,
Да слезе в дълбините,
В мрака на недрата,

В сърцето на света, 
Където в тишината на думите
Само душата му помни

Сънищата, визите и тайните,

Които носи.

Дори и да не го виждаш,
То ще живее и ще израства,
Невидимо и неусетно,
Но истинско.

Докато не дойде точният момент
Да пробие земята,
Да покълне,
Да се вдигне на повърхността
Здраво и силно,
Носейки в себе си и болката,
И красотата на чакането.

И ще разцъфне,
Гледащо към слънцето
Не в притежание,
А в свобода
В любов,
Която не иска нищо,
Освен да бъде.

Любов, която си спомня,
Любов, която пробужда.
Не ѝ трябват нито име,
Нито обещание,
Нито тяло дори -
Само едно:
Да бъде
Жива и живяна. 

 

Тина Рай, 

Юни 2025

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...