16 oct 2011, 20:58

Животът

Poesía » Filosófica

932 0 1

Какво е бъдещето?

Аз не зная..

Какво ли ще ме сполети?

Защо ли трябва да се тревожа за нещо

или за преди?

Искам да съм просто будна

и с широко отворени очи.

Да попивам живота и той на мен да бди.

Не искам да прекарвам нощи, обляна в сълзи,

искам слънцето да свети и да ме крепи.

Не вярвам в съдбата,

не вярвам в приказки и вечни дни,

но вярвам, че животът

дава и отнема невероятни спомени...

Нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

elenasim1 (Елeна)

Да така е Елинце! Дава и отнема зависи ти какво искаш от двете... Поздрав и хубаво е да имаме поне мъничко вяра тя ни прави по силни...

2011-10-16T22:43:37+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0