16 oct 2011, 20:58

Животът

Poesía » Filosófica

926 0 1

Какво е бъдещето?

Аз не зная..

Какво ли ще ме сполети?

Защо ли трябва да се тревожа за нещо

или за преди?

Искам да съм просто будна

и с широко отворени очи.

Да попивам живота и той на мен да бди.

Не искам да прекарвам нощи, обляна в сълзи,

искам слънцето да свети и да ме крепи.

Не вярвам в съдбата,

не вярвам в приказки и вечни дни,

но вярвам, че животът

дава и отнема невероятни спомени...

Нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

elenasim1 (Елeна)

Да така е Елинце! Дава и отнема зависи ти какво искаш от двете... Поздрав и хубаво е да имаме поне мъничко вяра тя ни прави по силни...

2011-10-16T22:43:37+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0