16 oct 2011, 20:58

Животът

Poesía » Filosófica

928 0 1

Какво е бъдещето?

Аз не зная..

Какво ли ще ме сполети?

Защо ли трябва да се тревожа за нещо

или за преди?

Искам да съм просто будна

и с широко отворени очи.

Да попивам живота и той на мен да бди.

Не искам да прекарвам нощи, обляна в сълзи,

искам слънцето да свети и да ме крепи.

Не вярвам в съдбата,

не вярвам в приказки и вечни дни,

но вярвам, че животът

дава и отнема невероятни спомени...

Нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

elenasim1 (Елeна)

Да така е Елинце! Дава и отнема зависи ти какво искаш от двете... Поздрав и хубаво е да имаме поне мъничко вяра тя ни прави по силни...

2011-10-16T22:43:37+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0