16 oct 2011, 20:58

Животът

Poesía » Filosófica

924 0 1

Какво е бъдещето?

Аз не зная..

Какво ли ще ме сполети?

Защо ли трябва да се тревожа за нещо

или за преди?

Искам да съм просто будна

и с широко отворени очи.

Да попивам живота и той на мен да бди.

Не искам да прекарвам нощи, обляна в сълзи,

искам слънцето да свети и да ме крепи.

Не вярвам в съдбата,

не вярвам в приказки и вечни дни,

но вярвам, че животът

дава и отнема невероятни спомени...

Нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

elenasim1 (Елeна)

Да така е Елинце! Дава и отнема зависи ти какво искаш от двете... Поздрав и хубаво е да имаме поне мъничко вяра тя ни прави по силни...

2011-10-16T22:43:37+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0