16.10.2011 г., 20:58

Животът

919 0 1

Какво е бъдещето?

Аз не зная..

Какво ли ще ме сполети?

Защо ли трябва да се тревожа за нещо

или за преди?

Искам да съм просто будна

и с широко отворени очи.

Да попивам живота и той на мен да бди.

Не искам да прекарвам нощи, обляна в сълзи,

искам слънцето да свети и да ме крепи.

Не вярвам в съдбата,

не вярвам в приказки и вечни дни,

но вярвам, че животът

дава и отнема невероятни спомени...

Нали?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да така е Елинце! Дава и отнема зависи ти какво искаш от двете... Поздрав и хубаво е да имаме поне мъничко вяра тя ни прави по силни...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...