3 ene 2007, 12:58

Животът

  Poesía
1.4K 0 17

Животът хванал ни е в свойте клещи

и ни диктува свойте правила,

понякога се сърдим в стихове горещи

или се радваме на него кат деца.

 

Животът е понякога стихия.

Помита, разрушава, носи ни злини.

От буря рядко ще се скрием

и домовете не помагат ни дори.

 

Животът често е  забава,

безкраен празник, много светлина.

От нас е взел и нас дарява,

че след нощта е винаги деня.

 

Животът... както го направим.

Добър е или лош, решете си сами.

И няма нужда празно да говорим,

сам всеки прави свойте съдбини.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Истина е!Така е!
    Браво за стиха!
    Поздрав и Браво!
  • Благодаря ви, момичета!!!
    Приятна и щастлива вечер на всички!!!
  • Никой не може да решава и да променя нещо в живота ти,ако ти сам не искаш и не му позволиш!Важното е просто хората да се подкрепят,без да си пречат.Красотата е именно в непредвидимостта на всеки един миг.Нека я запазим с всичките й слабости и предимства...!!!

    Поздравления отново за страхотният стих,Христо..аз пак оставам без думи!!!
  • Моите поздравления, Христо!
  • Благодаря ви!!!
    Приятен и слънчев ден на всички!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...