3.01.2007 г., 12:58

Животът

1.4K 0 17

Животът хванал ни е в свойте клещи

и ни диктува свойте правила,

понякога се сърдим в стихове горещи

или се радваме на него кат деца.

 

Животът е понякога стихия.

Помита, разрушава, носи ни злини.

От буря рядко ще се скрием

и домовете не помагат ни дори.

 

Животът често е  забава,

безкраен празник, много светлина.

От нас е взел и нас дарява,

че след нощта е винаги деня.

 

Животът... както го направим.

Добър е или лош, решете си сами.

И няма нужда празно да говорим,

сам всеки прави свойте съдбини.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истина е!Така е!
    Браво за стиха!
    Поздрав и Браво!
  • Благодаря ви, момичета!!!
    Приятна и щастлива вечер на всички!!!
  • Никой не може да решава и да променя нещо в живота ти,ако ти сам не искаш и не му позволиш!Важното е просто хората да се подкрепят,без да си пречат.Красотата е именно в непредвидимостта на всеки един миг.Нека я запазим с всичките й слабости и предимства...!!!

    Поздравления отново за страхотният стих,Христо..аз пак оставам без думи!!!
  • Моите поздравления, Христо!
  • Благодаря ви!!!
    Приятен и слънчев ден на всички!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...