Животът
Животът хванал ни е в свойте клещи
и ни диктува свойте правила,
понякога се сърдим в стихове горещи
или се радваме на него кат деца.
Животът е понякога стихия.
Помита, разрушава, носи ни злини.
От буря рядко ще се скрием
и домовете не помагат ни дори.
Животът често е забава,
безкраен празник, много светлина.
От нас е взел и нас дарява,
че след нощта е винаги деня.
Животът... както го направим.
Добър е или лош, решете си сами.
И няма нужда празно да говорим,
сам всеки прави свойте съдбини.
© Христо Костов All rights reserved.
