Полъхът на есенни листа
и до болка познатата от природата миризма
те улавя в този древен капан на вечността.
Питаме се за съществуването, за почтеността,
но на този свят има малко отговори
и само въпроси, незададени, неоспорени...
Замисляме се за смисъла, за истинността
и трудно сами си даваме отговор за възвишеността,
или поне аз така мисля, обобщавам,
искам и вярвам в чувствата, дори в лудостта,
че тайната неразгадана се крие в миризмата на розата,
в туптенето на човешкото сърце ...