Животът - древният капан на вечността
Полъхът на есенни листа
и до болка познатата от природата миризма
те улавя в този древен капан на вечността.
Питаме се за съществуването, за почтеността,
но на този свят има малко отговори
и само въпроси, незададени, неоспорени...
Замисляме се за смисъла, за истинността
и трудно сами си даваме отговор за възвишеността,
или поне аз така мисля, обобщавам,
искам и вярвам в чувствата, дори в лудостта,
че тайната неразгадана се крие в миризмата на розата,
в туптенето на човешкото сърце
и щастието при виждането на познато лице.
Вярвам, че се спотайва там, някъде в младостта,
в детската безгрижна усмивка
и от това, което се крие под сърдитата, меланхолична обвивка
на нещастните същества,
лишени от прегръдка и от поривите на свобода,
от непознатите за тях истина и красота...
Вярвам аз, че крие се всичко това
в малка, простичка сълза,
произлязла дълбоко от една чиста душа.
Но страхувам се аз, че този голям кръговрат
някога ще претърпи обрат
и всичко ще се промени, раздалечи,
а аз няма да седя тук, слушайки как Балкана ечи,
пчелите жужат,
птичките пеят
и радост хвърчи и изморява
тъгата и самотата осквернява.
Иска ми се да знам, че тук ще стоя
и всичкото добро и зло ще позная
и душата и сърцето си ще съхраня,
а тази съвършеност - няма да разруша...
© Калина All rights reserved.
