5 nov 2013, 10:04

Животът е...

  Poesía
510 0 8

Животът - ще кажеш - е скучен,

а толкова бързо изтича.

И сякаш с куршум е улучен

и бързо към края си тича.

 

А всъщност е бòжа загадка.

И колко е минал зад тебе,

го знаеш от сметката кратка.

А колко остава пред тебе?

 

Това е и божия тайна.

Дано ти е краят далече...

Животът е тръпка омайна

и да го живееш, човече!

 

Живей го така, че когато

ти дойде часът набелязан,

оставяй наследство богато

и тръгвай от тук забелязан.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Вихра!
    Благодяря,Дарена!
    Благодаря,Водичке!
    Благодаря,Санвали!
    Нeкd края Ви да е далече,далече...
    Поздрави от мен и лек ден!
  • Браво за посланието!Поздрав Никола!
  • Мъдро послание, Ники!
    И нека този край е най-далечен...
  • Животът наистина е тайнство. Накрая си помислих нещо - че би било добре така да живеем, та заминаването ни да не е облекчение за другите. Много хубаво!
  • Благодаря, Приятели!Благодаря за мненията и оценките!
    Поздрави от мен и лека вечер!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...