Животът е клада…

Клада, на която изгарят илюзиите, болката,

приятелствата, любовта, вярата, надеждата…

Клада…

Животът е борба…

Борба със себе си, борба за оцеляване,

борба с грешките, които правим -

за любов, за нежност, за разбиране, приятелство,

борба за по- светло бъдеще на децата ни…

Борба…

Животът е илюзия…

Илюзорна реалност дадена ни от по-висш разум-

по незнайни причини и нямаме право да си го отнемаме сами…

Харакири – смърт на честта…!

Грях ли е любовта…?

Грях ли е болката от любовта-

 разкъсваща сърцето ти?

Грях ли е да обичаш до безумие,

до пиянско опиянение…?

Пияна от любов, пияна от болката

на невъзможната любов…

И пак борба - борба със себе си…

Борба между трезво-мислещото ти съзнание

и подсъзнанието ти, което прилива от любов…

до тогава- докато не изгориш на кладата живот...