15 abr 2012, 22:03

*** (животът е непозната река...)

  Poesía » Otra
754 0 0

 

Дрезгав глас, кавал и китара

разсънват нощната „Витошка”.

Премръзнала троица пее

за това, защо човек диша.

 

Лампата улична се оглежда в локви,

а оттам се усмихват лъчи.

Шепне ù водното огледало:

-          На света най-красива си ти!

 

Сенки бързат към своите къщи,

надпреварват се с поредния дъжд.

Мъж върви с ръце в джобовете,

търси някого сред цъфнала ръж.

 

Вятър замислено разголва гора

от листа на скъпите спомени.

Те отплуват по водите на Лета

след сърце, без милост прогонено.

 

Всичко се превръща в минало,

като един захвърлен букет.

Думите умират в забрава,

прогонени от сметки безчет.  

 

Животът е непозната река,

без повод се разлива и пресъхва.

Но вечна е женската красота

и коленичим пред нея задъхани...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....