Животът ми
В живота си труден
през бури вървях,
през локви от сълзи,
камари от страх.
Препъвах се, падах,
затъвах в калта.
Без сили оставах,
не виждах в нощта.
Обувките скъсах,
но боса напирах.
Без дрехи и мръсна
вървях и не спирах.
За някои - луда,
за други - светица.
Живях все за другите
и имаше смисъл.
За мен беше важно
добро да посея.
Ще жъна ли? Даже
да мисля не смея.
И утре, когато
ще ида там - горе,
не искам да плачете.
Засмейте се, хора!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Попова Todos los derechos reservados
