11 sept 2008, 23:01

Животът ми е градски транспорт

  Poesía
1K 0 2

Животът ми е като градски транспорт

в изплетения от нерви столичен град.

През почивните дни е лъскав комфорт,

в понеделник сутрин прилича на ад.

 

Понякога зациклям във задръстване

и загубвам вяра в доброто и хората,

или форсирам мотора до пръсване,

но продължавам да си играя ролята.

 

В главата ми се блъскат на тълпи

безброй идеи - като хора в автобуса,

натъпкали се до самите врати,

и пъшкащи от теснотия и погнуса.

 

Возя се като подозрителен силует

и не ми пука какво ще говорите -

решил съм да пътувам без билет,

и без да ме е страх от контрольорите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добра идея стихат е сполучлив
  • Поздравявам те за избора и смелото решение! Поздрав!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...