11 sept 2008, 23:01

Животът ми е градски транспорт

  Poesía
1K 0 2

Животът ми е като градски транспорт

в изплетения от нерви столичен град.

През почивните дни е лъскав комфорт,

в понеделник сутрин прилича на ад.

 

Понякога зациклям във задръстване

и загубвам вяра в доброто и хората,

или форсирам мотора до пръсване,

но продължавам да си играя ролята.

 

В главата ми се блъскат на тълпи

безброй идеи - като хора в автобуса,

натъпкали се до самите врати,

и пъшкащи от теснотия и погнуса.

 

Возя се като подозрителен силует

и не ми пука какво ще говорите -

решил съм да пътувам без билет,

и без да ме е страх от контрольорите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добра идея стихат е сполучлив
  • Поздравявам те за избора и смелото решение! Поздрав!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...