11 сент. 2008 г., 23:01

Животът ми е градски транспорт

1K 0 2

Животът ми е като градски транспорт

в изплетения от нерви столичен град.

През почивните дни е лъскав комфорт,

в понеделник сутрин прилича на ад.

 

Понякога зациклям във задръстване

и загубвам вяра в доброто и хората,

или форсирам мотора до пръсване,

но продължавам да си играя ролята.

 

В главата ми се блъскат на тълпи

безброй идеи - като хора в автобуса,

натъпкали се до самите врати,

и пъшкащи от теснотия и погнуса.

 

Возя се като подозрителен силует

и не ми пука какво ще говорите -

решил съм да пътувам без билет,

и без да ме е страх от контрольорите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добра идея стихат е сполучлив
  • Поздравявам те за избора и смелото решение! Поздрав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...