11 nov 2010, 15:21

Животът на едно листо 

  Poesía » Filosófica
1004 0 6

Колко време си цъфтяло
и колко ли мъка под тебе си видяло?!
Надлъж и нашир хорски очи си вдъхновило
с багрилото си шарено и свежо.

 

Пролет... ти и всичко покрай теб в свежест разцъфтява,

за ново начало с любов се пробужда.

Гледайки те, и надеждата за спасение в мен не умира,

въпреки че робското тегло в душата ми се впива.

 

Лято... тогава си зелено и безлично,

сливаш се с милиони други като теб.

Но пак ми носиш радост,

макар и някак парещо-зловеща.

 

Есен... погубило надеждата ми, пожълтяваш,

и усетило хорската злоба под теб, от ненавист покафеняваш.

Коварството на чужди гости живота ти отрови

и хомот над твойта младост сложи.

 

Зима... загубило и сетен дъх надежда,

устремен поглед от клона си надолу свеждаш

и отчаяно от човешката тъга,

поемаш доброволно по пътя към студената земя.

 

О, листо, как животът ти на моя прилича...!

И ти като мен от болки извираш.

И ти като мен съчувствие изпитваш

към онези, които много над теб са,

но с простотата на съвършенството си ти ги превъзхождаш!

 

И докато Те пишат историята си,

Ти вече знаеш, че малцина от тях ще успеят.

О, листо, и ти си като мен...

разлистваш се, изгаряш, изсъхваш и те мачкат,

но същевременно се намираш много над всички тях!

 

 

© Таня Михайлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...и от мен имаш (6)
  • Хубаво е!
  • Прекрасно е...!!!
    Какво да се прави, като най-много си харесвам есента...
    "Есен... погубило надеждата ми, пожълтяваш,
    и усетило хорската злоба под теб, от ненавист покафеняваш.
    Коварството на чужди гости живота ти отрови
    и хомот над твойта младост сложи."

  • Всичко е една голяма метафора все пак
  • " Гледайки те, и надеждата за спасение в мен не умира,
    въпреки че робското тегло в душата ми се впива."

    какво отъждествяване с едно листо
  • браво и от мен,Таня
Propuestas
: ??:??