Животът на едно листо
Колко време си цъфтяло
и колко ли мъка под тебе си видяло?!
Надлъж и нашир хорски очи си вдъхновило
с багрилото си шарено и свежо.
Пролет... ти и всичко покрай теб в свежест разцъфтява,
за ново начало с любов се пробужда.
Гледайки те, и надеждата за спасение в мен не умира,
въпреки че робското тегло в душата ми се впива.
Лято... тогава си зелено и безлично,
сливаш се с милиони други като теб.
Но пак ми носиш радост,
макар и някак парещо-зловеща.
Есен... погубило надеждата ми, пожълтяваш,
и усетило хорската злоба под теб, от ненавист покафеняваш.
Коварството на чужди гости живота ти отрови
и хомот над твойта младост сложи.
Зима... загубило и сетен дъх надежда,
устремен поглед от клона си надолу свеждаш
и отчаяно от човешката тъга,
поемаш доброволно по пътя към студената земя.
О, листо, как животът ти на моя прилича...!
И ти като мен от болки извираш.
И ти като мен съчувствие изпитваш
към онези, които много над теб са,
но с простотата на съвършенството си ти ги превъзхождаш!
И докато Те пишат историята си,
Ти вече знаеш, че малцина от тях ще успеят.
О, листо, и ти си като мен...
разлистваш се, изгаряш, изсъхваш и те мачкат,
но същевременно се намираш много над всички тях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Михайлова Всички права запазени
