24 feb 2017, 10:58

Животът на Европа

  Poesía » Civil
497 0 1

Европа удря разкривените токове

в безсмислен и безсъдържателен мехур,

Европа се налива с чуждите отрови,

застанала без воля, гола пред бруталния кобур!

 

Европа като блудница без близък,

във дрипи чака лъскав компаньон,

без разликата благороден или низък,

единствено да има златния наполеон.

 

Европа беше бляскава госпожа,

във своя замък, своите покои,

сега вечерите да заплати не може,

купето и се блъска в слепите забои.

 

Какво ще и предложат следващи години,

камериерска роля в суперзвездния хотел,

в годините мечтите и излитат през комини

в ноктите на мършояд с костюма на орел!

 

Европа си намери алчни сутеньори,

които я навеждат всеки миг

и тези използвачи вкарват я в коптори,

където тя продава европейския си лик!

 

Тътри тя със подарените обувки

край блясъка на снежен булевард,

Европа блудства с евтини преструвки

във лапите на властен бодигард!

 

гр. София, 20.01.2017 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...