26 ago 2009, 15:24

Животът на моята топка

722 0 1

Топка подари ми мама,
хубава, шарена, голяма.
Аз я ритнах, тя отскочи,
при телето ни прескочи.
То се стресна, измуча,
бутна топката с рога.
По пътеката се затъркаля
и хубавичко се окаля.
При прасето тя заседна,
подозрително я то погледна
и, нали си е всеядно,
топката подуши бавно.
Реши, че за храна не става,
та я бутна, пак се затъркаля.
На пътя и изпречи се ограда,
дървена, кафява, стара.
Две-три кокошки топката уплаши,
а петлите, обичащи да се забъркват в каши,
за подаръка ми шумно се сбиха
и с клюновете си топката пробиха.
Олелия страшна стана,
чух я аз, чу я мама.
Затичахме с към обора,
аз бях пръв, тя беше втора.
Стигнахме и що да видим,
войнствено стоят петлите.
Топката лежи сред тях,
малка, спукана, потънала в прах.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Или Дадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...