Aug 26, 2009, 3:24 PM

Животът на моята топка

718 0 1

Топка подари ми мама,
хубава, шарена, голяма.
Аз я ритнах, тя отскочи,
при телето ни прескочи.
То се стресна, измуча,
бутна топката с рога.
По пътеката се затъркаля
и хубавичко се окаля.
При прасето тя заседна,
подозрително я то погледна
и, нали си е всеядно,
топката подуши бавно.
Реши, че за храна не става,
та я бутна, пак се затъркаля.
На пътя и изпречи се ограда,
дървена, кафява, стара.
Две-три кокошки топката уплаши,
а петлите, обичащи да се забъркват в каши,
за подаръка ми шумно се сбиха
и с клюновете си топката пробиха.
Олелия страшна стана,
чух я аз, чу я мама.
Затичахме с към обора,
аз бях пръв, тя беше втора.
Стигнахме и що да видим,
войнствено стоят петлите.
Топката лежи сред тях,
малка, спукана, потънала в прах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Или Дадарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...