Животът на моята топка

Топка подари ми мама,
хубава, шарена, голяма.
Аз я ритнах, тя отскочи,
при телето ни прескочи.
То се стресна, измуча,
бутна топката с рога.
По пътеката се затъркаля
и хубавичко се окаля.
При прасето тя заседна,
подозрително я то погледна
и, нали си е всеядно,
топката подуши бавно.
Реши, че за храна не става,
та я бутна, пак се затъркаля.
На пътя и изпречи се ограда,
дървена, кафява, стара.
Две-три кокошки топката уплаши,
а петлите, обичащи да се забъркват в каши,
за подаръка ми шумно се сбиха
и с клюновете си топката пробиха.
Олелия страшна стана,
чух я аз, чу я мама.
Затичахме с към обора,
аз бях пръв, тя беше втора.
Стигнахме и що да видим,
войнствено стоят петлите.
Топката лежи сред тях,
малка, спукана, потънала в прах.