18 sept 2019, 15:38

Животът на село.

744 0 0

С песента на петлите започва селският ден.

Слънцето изкачва баира и огрява полята.

Щом станеш се чувстваш някак прероден,

Без да те вълнува час и дата.

 

Дните минават бавно, но никак лежерно,

Неуморен труд кипи от сутрин до здрач.

Тук не можеш видя да се скита безцелно,

На леката работа някой търсач.

 

Всички задружно живеят в селата,

За помощ всеки можеш да помолиш,

И възрастните, и децата.

Всеки знае, че и ти добро ще сториш.

 

Вечер звънливо се чуват щурците,

Сякаш изпълняват Моцартова соната.

Муза сладка са те за творците,

Дошли да опишат идилията наша.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Donika Jelkova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...