18 sept 2019, 15:38

Животът на село.

745 0 0

С песента на петлите започва селският ден.

Слънцето изкачва баира и огрява полята.

Щом станеш се чувстваш някак прероден,

Без да те вълнува час и дата.

 

Дните минават бавно, но никак лежерно,

Неуморен труд кипи от сутрин до здрач.

Тук не можеш видя да се скита безцелно,

На леката работа някой търсач.

 

Всички задружно живеят в селата,

За помощ всеки можеш да помолиш,

И възрастните, и децата.

Всеки знае, че и ти добро ще сториш.

 

Вечер звънливо се чуват щурците,

Сякаш изпълняват Моцартова соната.

Муза сладка са те за творците,

Дошли да опишат идилията наша.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Donika Jelkova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...