18.09.2019 г., 15:38

Животът на село.

750 0 0

С песента на петлите започва селският ден.

Слънцето изкачва баира и огрява полята.

Щом станеш се чувстваш някак прероден,

Без да те вълнува час и дата.

 

Дните минават бавно, но никак лежерно,

Неуморен труд кипи от сутрин до здрач.

Тук не можеш видя да се скита безцелно,

На леката работа някой търсач.

 

Всички задружно живеят в селата,

За помощ всеки можеш да помолиш,

И възрастните, и децата.

Всеки знае, че и ти добро ще сториш.

 

Вечер звънливо се чуват щурците,

Сякаш изпълняват Моцартова соната.

Муза сладка са те за творците,

Дошли да опишат идилията наша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Donika Jelkova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...