Животът на село.
С песента на петлите започва селският ден.
Слънцето изкачва баира и огрява полята.
Щом станеш се чувстваш някак прероден,
Без да те вълнува час и дата.
Дните минават бавно, но никак лежерно,
Неуморен труд кипи от сутрин до здрач.
Тук не можеш видя да се скита безцелно,
На леката работа някой търсач.
Всички задружно живеят в селата,
За помощ всеки можеш да помолиш,
И възрастните, и децата.
Всеки знае, че и ти добро ще сториш.
Вечер звънливо се чуват щурците,
Сякаш изпълняват Моцартова соната.
Муза сладка са те за творците,
Дошли да опишат идилията наша.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Donika Jelkova Всички права запазени