18.09.2019 г., 15:38

Животът на село.

741 0 0

С песента на петлите започва селският ден.

Слънцето изкачва баира и огрява полята.

Щом станеш се чувстваш някак прероден,

Без да те вълнува час и дата.

 

Дните минават бавно, но никак лежерно,

Неуморен труд кипи от сутрин до здрач.

Тук не можеш видя да се скита безцелно,

На леката работа някой търсач.

 

Всички задружно живеят в селата,

За помощ всеки можеш да помолиш,

И възрастните, и децата.

Всеки знае, че и ти добро ще сториш.

 

Вечер звънливо се чуват щурците,

Сякаш изпълняват Моцартова соната.

Муза сладка са те за творците,

Дошли да опишат идилията наша.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Donika Jelkova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...