24 jul 2006, 15:48

Животът ни-кожа на зебра

  Poesía
950 0 6
От ежедневната умора искам да избягам,
от мрачните,студени пейзажи на деня.
На всички вас с любов сърцето си да дарявам,
очите,искам,да открият красотата на света.

Животът ни - пъстър като кожа на зебра е -
редуват се чисти и светли с черни и мрачни петна.
Спокойно понякога в снежнобяло пристъпваме,
миг след това - в горчива и страшна тъма...

Аз ще пресегна, ще гребна среброто от бяла луна
и с нежност на всеки от него ще дам.
Слънцето ще моля за златна топлина,
любовта към другите за да запаля с плам.

От мрака ще открадна прашинка тъмнина,
със много от луната и звездите ще го смеся.
В палитрата от красотата на цвета им света
да преоткрие всеки,по-различен и чудесен.

Тогава ще помаха за успешен път росата свежа,
ще запее нежна песен вятъра чудат,
а пролетта листАта и зелена ще ни пожелае
да вървим в живота си напред,а не назад.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пети много чувство има в стиха ти!
    Поздрав и ще чакам редактираният вариант, би станал великолепен стих
    Бъди обичана и щастлива мила
  • Съгласна съм с Челси - трябва му малко повече динамика. А последния ред е ненужен - посланието на лирическата героиня е ясно. Поздрави, Петя.
  • Съгласен съм с останалите и наистина сравнението е много оригинално. Богато е на възможности като образ. Хареса ми
  • Хубава идея, Пети, харесва ми!
  • Хубав стих, Петя!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...