24.07.2006 г., 15:48

Животът ни-кожа на зебра

948 0 6
От ежедневната умора искам да избягам,
от мрачните,студени пейзажи на деня.
На всички вас с любов сърцето си да дарявам,
очите,искам,да открият красотата на света.

Животът ни - пъстър като кожа на зебра е -
редуват се чисти и светли с черни и мрачни петна.
Спокойно понякога в снежнобяло пристъпваме,
миг след това - в горчива и страшна тъма...

Аз ще пресегна, ще гребна среброто от бяла луна
и с нежност на всеки от него ще дам.
Слънцето ще моля за златна топлина,
любовта към другите за да запаля с плам.

От мрака ще открадна прашинка тъмнина,
със много от луната и звездите ще го смеся.
В палитрата от красотата на цвета им света
да преоткрие всеки,по-различен и чудесен.

Тогава ще помаха за успешен път росата свежа,
ще запее нежна песен вятъра чудат,
а пролетта листАта и зелена ще ни пожелае
да вървим в живота си напред,а не назад.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пети много чувство има в стиха ти!
    Поздрав и ще чакам редактираният вариант, би станал великолепен стих
    Бъди обичана и щастлива мила
  • Съгласна съм с Челси - трябва му малко повече динамика. А последния ред е ненужен - посланието на лирическата героиня е ясно. Поздрави, Петя.
  • Съгласен съм с останалите и наистина сравнението е много оригинално. Богато е на възможности като образ. Хареса ми
  • Хубава идея, Пети, харесва ми!
  • Хубав стих, Петя!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...