Jul 24, 2006, 3:48 PM

Животът ни-кожа на зебра  

  Poetry
815 0 6
От ежедневната умора искам да избягам,
от мрачните,студени пейзажи на деня.
На всички вас с любов сърцето си да дарявам,
очите,искам,да открият красотата на света.

Животът ни - пъстър като кожа на зебра е -
редуват се чисти и светли с черни и мрачни петна.
Спокойно понякога в снежнобяло пристъпваме,
миг след това - в горчива и страшна тъма...

Аз ще пресегна, ще гребна среброто от бяла луна
и с нежност на всеки от него ще дам.
Слънцето ще моля за златна топлина,
любовта към другите за да запаля с плам.

От мрака ще открадна прашинка тъмнина,
със много от луната и звездите ще го смеся.
В палитрата от красотата на цвета им света
да преоткрие всеки,по-различен и чудесен.

Тогава ще помаха за успешен път росата свежа,
ще запее нежна песен вятъра чудат,
а пролетта листАта и зелена ще ни пожелае
да вървим в живота си напред,а не назад.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пети много чувство има в стиха ти!
    Поздрав и ще чакам редактираният вариант, би станал великолепен стих
    Бъди обичана и щастлива мила
  • Съгласна съм с Челси - трябва му малко повече динамика. А последния ред е ненужен - посланието на лирическата героиня е ясно. Поздрави, Петя.
  • Съгласен съм с останалите и наистина сравнението е много оригинално. Богато е на възможности като образ. Хареса ми
  • Хубава идея, Пети, харесва ми!
  • Хубав стих, Петя!!!
  • Петя...Много ми хареса!
    Раздавай красота на хората!
    Има още малко работа, но ти ще се справиш!
    Браво!
Random works
: ??:??