9 nov 2007, 22:39

Животът ни сега...

1.4K 0 2

Потънали в сиво ежедневие,

откъснати се нижат ден след ден,

пропити с тишината на годините,

оставят само пламък потушен!

 

Ден след ден, безмислена борба,

живеем, а не знаем за какво,

загубили смисъла на дните си,

обичаме, но истински не помним дори кого...

 

Говорим, а всъщност си мълчим,

забулени от собствени прблеми,

пионки сме, а не хора

на нечий глупави прищевки.

 

Прогнили от хилядите сълзи,

от неизречени слова,

почернели дълбоко в същността си,

сиви дни чертаят нашата съдба!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гледай по-оптимистично на живота!
    Има доста неща,за които да живеем и да се радваме!
  • "пионки сме, а не хора
    на нечий глупави прищевки." Добре казано!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...