9.11.2007 г., 22:39

Животът ни сега...

1.4K 0 2

Потънали в сиво ежедневие,

откъснати се нижат ден след ден,

пропити с тишината на годините,

оставят само пламък потушен!

 

Ден след ден, безмислена борба,

живеем, а не знаем за какво,

загубили смисъла на дните си,

обичаме, но истински не помним дори кого...

 

Говорим, а всъщност си мълчим,

забулени от собствени прблеми,

пионки сме, а не хора

на нечий глупави прищевки.

 

Прогнили от хилядите сълзи,

от неизречени слова,

почернели дълбоко в същността си,

сиви дни чертаят нашата съдба!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гледай по-оптимистично на живота!
    Има доста неща,за които да живеем и да се радваме!
  • "пионки сме, а не хора
    на нечий глупави прищевки." Добре казано!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...