Потънали в сиво ежедневие,
откъснати се нижат ден след ден,
пропити с тишината на годините,
оставят само пламък потушен!
Ден след ден, безмислена борба,
живеем, а не знаем за какво,
загубили смисъла на дните си,
обичаме, но истински не помним дори кого...
Говорим, а всъщност си мълчим,
забулени от собствени прблеми,
пионки сме, а не хора
на нечий глупави прищевки. ...