18 abr 2009, 6:48

Животът ни "Страстна седмица"

  Poesía
1.6K 0 23

Животът ни -"Страстна седмица"

дето всичко се случва.

Душа на ръб обърнали

от тежка самота,

протягаме доверие - вземете...

И колко пъти слагаме

трапезата за тайните вечери.

На дървената маса - чашите са две.

Предадени с целувка (както често става),

за кой ли път - учудени...

Три пъти се отричаме

 от лошите си дни

и все не можем да ги разпознаем

триста пъти.

Измива си ръцете всеки пътник

за малко спрял (нали така се прави...)

Но всеки има собствена "Голгота".

(дори не знае, че така се казва...)

Възкръснал

търси и намира своя празник,

за вярата, доброто и живота.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много пъти се връщам към този стих, това е един от любимите ми...
    По невероятен начин си казала толкова истини или по точно си разказала един живот...
  • "за вярата, доброто и живота"
    ..............................................................
    Това ни стига, за да сме себе си
    и когато падаме, и когато ставаме,
    защото всичко останало е без значение...
    Оригинален и мъдър стих! ПОЗДРАВИ!
  • Като извор си! Не можеш два пъти да се измиеш в една и съща вода! Чудесно е Марго!!! Зем.
  • Светли дни ви желая приятели!Благодаря ви!

    katirai-какво не ти харесва?Ако се притесняваш да дадеш мнение,има
    "лични".Озадачаваш ме приятно!
  • Животът ни...
    Благодаря ти, Марго!*

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...