18 апр. 2009 г., 06:48

Животът ни "Страстна седмица"

1.6K 0 23

Животът ни -"Страстна седмица"

дето всичко се случва.

Душа на ръб обърнали

от тежка самота,

протягаме доверие - вземете...

И колко пъти слагаме

трапезата за тайните вечери.

На дървената маса - чашите са две.

Предадени с целувка (както често става),

за кой ли път - учудени...

Три пъти се отричаме

 от лошите си дни

и все не можем да ги разпознаем

триста пъти.

Измива си ръцете всеки пътник

за малко спрял (нали така се прави...)

Но всеки има собствена "Голгота".

(дори не знае, че така се казва...)

Възкръснал

търси и намира своя празник,

за вярата, доброто и живота.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много пъти се връщам към този стих, това е един от любимите ми...
    По невероятен начин си казала толкова истини или по точно си разказала един живот...
  • "за вярата, доброто и живота"
    ..............................................................
    Това ни стига, за да сме себе си
    и когато падаме, и когато ставаме,
    защото всичко останало е без значение...
    Оригинален и мъдър стих! ПОЗДРАВИ!
  • Като извор си! Не можеш два пъти да се измиеш в една и съща вода! Чудесно е Марго!!! Зем.
  • Светли дни ви желая приятели!Благодаря ви!

    katirai-какво не ти харесва?Ако се притесняваш да дадеш мнение,има
    "лични".Озадачаваш ме приятно!
  • Животът ни...
    Благодаря ти, Марго!*

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...