18.04.2009 г., 6:48

Животът ни "Страстна седмица"

1.6K 0 23

Животът ни -"Страстна седмица"

дето всичко се случва.

Душа на ръб обърнали

от тежка самота,

протягаме доверие - вземете...

И колко пъти слагаме

трапезата за тайните вечери.

На дървената маса - чашите са две.

Предадени с целувка (както често става),

за кой ли път - учудени...

Три пъти се отричаме

 от лошите си дни

и все не можем да ги разпознаем

триста пъти.

Измива си ръцете всеки пътник

за малко спрял (нали така се прави...)

Но всеки има собствена "Голгота".

(дори не знае, че така се казва...)

Възкръснал

търси и намира своя празник,

за вярата, доброто и живота.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много пъти се връщам към този стих, това е един от любимите ми...
    По невероятен начин си казала толкова истини или по точно си разказала един живот...
  • "за вярата, доброто и живота"
    ..............................................................
    Това ни стига, за да сме себе си
    и когато падаме, и когато ставаме,
    защото всичко останало е без значение...
    Оригинален и мъдър стих! ПОЗДРАВИ!
  • Като извор си! Не можеш два пъти да се измиеш в една и съща вода! Чудесно е Марго!!! Зем.
  • Светли дни ви желая приятели!Благодаря ви!

    katirai-какво не ти харесва?Ако се притесняваш да дадеш мнение,има
    "лични".Озадачаваш ме приятно!
  • Животът ни...
    Благодаря ти, Марго!*

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...