18.04.2009 г., 6:48

Животът ни "Страстна седмица"

1.6K 0 23

Животът ни -"Страстна седмица"

дето всичко се случва.

Душа на ръб обърнали

от тежка самота,

протягаме доверие - вземете...

И колко пъти слагаме

трапезата за тайните вечери.

На дървената маса - чашите са две.

Предадени с целувка (както често става),

за кой ли път - учудени...

Три пъти се отричаме

 от лошите си дни

и все не можем да ги разпознаем

триста пъти.

Измива си ръцете всеки пътник

за малко спрял (нали така се прави...)

Но всеки има собствена "Голгота".

(дори не знае, че така се казва...)

Възкръснал

търси и намира своя празник,

за вярата, доброто и живота.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много пъти се връщам към този стих, това е един от любимите ми...
    По невероятен начин си казала толкова истини или по точно си разказала един живот...
  • "за вярата, доброто и живота"
    ..............................................................
    Това ни стига, за да сме себе си
    и когато падаме, и когато ставаме,
    защото всичко останало е без значение...
    Оригинален и мъдър стих! ПОЗДРАВИ!
  • Като извор си! Не можеш два пъти да се измиеш в една и съща вода! Чудесно е Марго!!! Зем.
  • Светли дни ви желая приятели!Благодаря ви!

    katirai-какво не ти харесва?Ако се притесняваш да дадеш мнение,има
    "лични".Озадачаваш ме приятно!
  • Животът ни...
    Благодаря ти, Марго!*

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...