19 may 2013, 17:27  

Животът с мен да се сбогува 

  Poesía
524 0 10
Понесъл дните си на гръб
към края вече неизбежен,
след себе си оставям скръб
и спомен тих - за мене нежен.
Оставаям, Боже, своя знак
на път под есенната шума.
Прекрачил къщния си праг,
изричам страшната си дума.
Отивам си! С ръка във джоб
ще махам на живота земен.
Оставям тука само гроб
и ставам аз човек неземен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??