Животът с мен да се сбогува
Понесъл дните си на гръб
към края вече неизбежен,
след себе си оставям скръб
и спомен тих - за мене нежен.
Оставаям, Боже, своя знак
на път под есенната шума.
Прекрачил къщния си праг,
изричам страшната си дума.
Отивам си! С ръка във джоб
ще махам на живота земен.
Оставям тука само гроб
и ставам аз човек неземен.
А тоз живот - така без мен
да страда и да ме тъгува.
И нека всеки божи ден
виновно с мен да се сбогува.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
!
