Понесъл дните си на гръб
към края вече неизбежен,
след себе си оставям скръб
и спомен тих - за мене нежен.
Оставаям, Боже, своя знак
на път под есенната шума.
Прекрачил къщния си праг,
изричам страшната си дума.
Отивам си! С ръка във джоб
ще махам на живота земен.
Оставям тука само гроб
и ставам аз човек неземен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up