koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
May 19, 2013, 5:27 PM  

Животът с мен да се сбогува 

  Poetry
499 0 10

Понесъл дните си на гръб

към края вече неизбежен,

след себе си оставям скръб

и спомен тих - за мене нежен.

 

Оставаям, Боже, своя знак

на път под есенната шума.

Прекрачил къщния си праг,

изричам страшната си дума.

 

Отивам си! С ръка във джоб

ще махам на живота земен.

Оставям тука само гроб

и ставам аз човек неземен.

 

А тоз живот - така без мен 

да страда и да ме тъгува.

И нека всеки божи ден

виновно с мен да се сбогува.

 

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??