27 jun 2013, 17:55

Животът в култ издигни!

  Poesía » Otra
762 0 4
Не принизявай нещата до хляба и сиренето,
до бруталния звън на дребни пари,
не принизявай живота до дребните грижи,
а просто за живот се бори.

За живота на първия лъч на деня,
за капката кръв, която лудува в твоята плът,
за живота, който в тебе гори
като страст, като огън, като мечта!

Не принизявай нещата до мезето и виното,
до бруталния шум на книжни пари,
не принизявай живота до дребни сплетни,
а просто за живот се бори.

За живота на първия трепет на любовта,
за буйната страст, която бушува в твоята плът,
за живота, който в тебе кипи
като вулкан, като извор, като илюзия!

Не принизявай живота до тъмните двери на дневния хаос,
до черните мисли на пъкъл измислен,
не принизявай живота до завист безсмислена
и въпреки тази омраза, която душите руши,
ти просто живота във култ издигни!!!

***   ***   ***

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Трифонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре си го казала! Хареса ми !
  • Харесах!
  • Напълно съм съгласна, но нали в стих мога да изразя утопия, а реалния живот не е поезия. В него водим борба за оцеляване, като не забравяме и за любовта, страстта, мечтите. А те се ценни, защото не са в излишък
  • Идеята е велика, но... утопична. Точно грижите за хляба, тока, парното, лекарствата принизяват човека до скот, карат го да забравя за смисъла на живота. Много е лесно да си извисен, когато си сит и да си чист, когато вкъщи имаш топла вода. Бих опонирала, че когато светлият дух е жив въпреки мизерията, тогава човек е велик!!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...