27 июн. 2013 г., 17:55

Животът в култ издигни!

764 0 4
Не принизявай нещата до хляба и сиренето,
до бруталния звън на дребни пари,
не принизявай живота до дребните грижи,
а просто за живот се бори.

За живота на първия лъч на деня,
за капката кръв, която лудува в твоята плът,
за живота, който в тебе гори
като страст, като огън, като мечта!

Не принизявай нещата до мезето и виното,
до бруталния шум на книжни пари,
не принизявай живота до дребни сплетни,
а просто за живот се бори.

За живота на първия трепет на любовта,
за буйната страст, която бушува в твоята плът,
за живота, който в тебе кипи
като вулкан, като извор, като илюзия!

Не принизявай живота до тъмните двери на дневния хаос,
до черните мисли на пъкъл измислен,
не принизявай живота до завист безсмислена
и въпреки тази омраза, която душите руши,
ти просто живота във култ издигни!!!

***   ***   ***

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Трифонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре си го казала! Хареса ми !
  • Харесах!
  • Напълно съм съгласна, но нали в стих мога да изразя утопия, а реалния живот не е поезия. В него водим борба за оцеляване, като не забравяме и за любовта, страстта, мечтите. А те се ценни, защото не са в излишък
  • Идеята е велика, но... утопична. Точно грижите за хляба, тока, парното, лекарствата принизяват човека до скот, карат го да забравя за смисъла на живота. Много е лесно да си извисен, когато си сит и да си чист, когато вкъщи имаш топла вода. Бих опонирала, че когато светлият дух е жив въпреки мизерията, тогава човек е велик!!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...