27.06.2013 г., 17:55

Животът в култ издигни!

760 0 4
Не принизявай нещата до хляба и сиренето,
до бруталния звън на дребни пари,
не принизявай живота до дребните грижи,
а просто за живот се бори.

За живота на първия лъч на деня,
за капката кръв, която лудува в твоята плът,
за живота, който в тебе гори
като страст, като огън, като мечта!

Не принизявай нещата до мезето и виното,
до бруталния шум на книжни пари,
не принизявай живота до дребни сплетни,
а просто за живот се бори.

За живота на първия трепет на любовта,
за буйната страст, която бушува в твоята плът,
за живота, който в тебе кипи
като вулкан, като извор, като илюзия!

Не принизявай живота до тъмните двери на дневния хаос,
до черните мисли на пъкъл измислен,
не принизявай живота до завист безсмислена
и въпреки тази омраза, която душите руши,
ти просто живота във култ издигни!!!

***   ***   ***

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Трифонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре си го казала! Хареса ми !
  • Харесах!
  • Напълно съм съгласна, но нали в стих мога да изразя утопия, а реалния живот не е поезия. В него водим борба за оцеляване, като не забравяме и за любовта, страстта, мечтите. А те се ценни, защото не са в излишък
  • Идеята е велика, но... утопична. Точно грижите за хляба, тока, парното, лекарствата принизяват човека до скот, карат го да забравя за смисъла на живота. Много е лесно да си извисен, когато си сит и да си чист, когато вкъщи имаш топла вода. Бих опонирала, че когато светлият дух е жив въпреки мизерията, тогава човек е велик!!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...