Животът в моята страна

е станал тъй мрачен и жесток.

Защо ти, Българино,

позволи така да се отнесат с теб?

Защо, Българино,

ти навел си тъй глава и не смееш да я вдигнеш?

Нима харесва ти така -

животът да ти минава в мрак и самота!

Защо, Българино,

ти така си се затворил в своята черупка?

От своя дом ти направил си затвор

за своята душа!

Излез навън, от своя затвор,

тъй мрачен и ще видиш,

че навън е светло, тъй прекрасно!

Навън, в горите и полята,

пеят птички, а слънцето е още там, на небето,

и огрява живота ти за теб!

Вдигни глава и не я навеждай вече,

защото ти потомък си на свят народ!

Ти, Българино, си обречен да се бориш цял живот!